Бертиба : края на февруари и началото на март

Винификация : След беритба рано сутрин, гроздето веднага се доставя до винарната, където след почистване и щателен преглед, се поставя в резервоари за студена мацерация , при 7º - 10ºC  за 6–12 часа, за да се позволи прехвърлянето на ароматните характеристики от ципите на Совиньон блана към получената мъст. След това сокът се изцежда и се прехвърля в резервоари за статично декантиране.   След приблизително 12 часа чистият сок се отделя от груби твърди частици и се прехвърля в резервоара за ферментация.
Мъстта се инокулира със селектирани дрожди Saccharomyces cereviceae  Алкохолната ферментация протича при 10–11ºC и продължава приблизително 21 дни.
След като ферментацията приключи, новото вино се прелива за отделяне на фината утайка. 
Виното изобщо не е имало контакт с дъб по време на производството си. Подготовката за бутилиране на Совиньон Блан Резерва Монтес включва протеиново стабилизиране с минимални дози бентонитова глина и статично студено стабилизиране, за да позволи на излишните тартаратни кристали да се утаят. Преди бутилиране, виното е филтрирано с помощта на стерилни мембранни филтри, за да се осигури дълъг и здрав живот в бутилка.

• Цвят : чист бледожълт цвят
• Аромат : интезнивни нотки на пресен ананас ,портокалов цвят, както и нотки на грейпфрут и лайм. могат да се открият и нотки на маракуя и листа на домат
• Препоръчителна температура на сервиране: 12º–13 ºC
• Декантиране: Не е необходимо.
• Съхранение :  на хладно, сухо място при не повече от 15 ºC и далеч от източници на светлина.Съ
• Потенциал :  до 6 години.
• Съчетание с храна: Силно препоръчително с суши, салата Цезар, севиче, чеснова скарида, махи-махи на скара, паста примавера, морски дарове, супа и пиле с лимон.

===

Лозята са разположени на различни места в централната част на Чили, включително крайбрежието на Колчагуа и подножието на Андите в долината Мауле, където летните температури са ниски и благоприятстват прозиводството на грозде със страхотен ароматен израз и вина с много добра структура на небцето.
Повечето от лозята са засадени на ниски до умерени хълмове, с различни експозиции и различни клонове, като 1, 242, 5 и 107, всеки от които допринася за крайна сложност на виното.
Лозята са с гъстота от 2666–6250 растения на хектар. Резитбата има за цел постигане на листни сенници, които се запазват, за да може плодът е покрит през месеците, когато слънчевата светлина е най-интензивна. Това спомага за запазване вежестта и сортовата изява на гроздето.
Грозде от по-крайбрежните Грозде от по-крайбрежните лозята имат по-контролирана вегетативна експресия и са добре адаптирани към границите на вода.  А в лозовите масиви, разположени в предпланините, вегетативната изява е по-голяма, така че лозята изискват повече внимание и контролирано напояване, както и повече работа по короната за постигане на равномерно узряване.